Становища и анализи
РЕЗИДЕНТНА ГРИЖА ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УВРЕЖДАНИЯ
ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНОСТИ
Дейности
Подкрепа на общини при изпълнение на проекти
- ОБЩИНА ТРЯВНА
Обучение и супервизия на социални асистенти и домашни помощници по Проект „Грижа в семейна среда за независим и достоен живот на хора с различни видове увреждания и самотно живеещи хора“ 2008-2009 г. - ОБЩИНА ЛЕТНИЦА
– Методическа подкрепа и супервизия на персонала на ДДЛРГ с. Крушуна – Проект “Шанс и подкрепа за независим живот” 2009- 2010
– Обучение и супервизия на персонала на Дневен център за пълнолетни лица по Проект „Достоен и пълноценен живот” 2011-2012
– Въвеждащо и надграждащо обучение; индивидуална и групова супервизия по Проект” Звено за услуги в дома” – 2013-2014 г. - ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Супервизия, експертно и психологическо консултиране – Проект „Достоен живот за хора в неравностойно социално положение” 2010 - ОБЩИНА АПРИЛЦИ
Обучение и супервизия по Проект „Социален асистент” и „Домашен помощник” 2011-2012 - ОБЩИНА ТРОЯН
– Обучение, методическа подкрепа и супервизия по Проект „Независимост и достоен живот за хората с увреждания и самотно живеещи хора“ 2011-2012 г.
– Въвеждащо и надграждащо обучение – Проект „Независимост и включване“ – 2013 г. - Община Първомай
Въвеждащо и надграждащо обучение по проект „Подкрепа за независимост” 2013-2014 г. - ОБЩИНА ГАБРОВО
Обучение на социални асистенти по Проект „Подкрепа в домашна среда за достоен живот” в община Габрово 2013-2014 г.
Процедура „Независим живот“, оп РЧР 2014-2020
- ОБЩИНА АПРИЛЦИ
Оценка на потребностите, обучение, супервизия по Проект - ОБЩИНА ДРЯНОВО
Оценка на потребностите; методическа подкрепа; супервизия и психологическо консултиране по Проект „Център за интегрирани услуги“ - ОБЩИНА КАВАРНА
Обучение, супервизия, методическа подкрепа по Проект „Независим живот за гражданите на Каварна“ - ОБЩИНА КАЛОЯНОВО
Обучение по Проект „Интегрирани услуги и комплексни грижи в домашна среда“ - ОБЩИНА ЛЕТНИЦА
Обучение; супервизия, мотивационна подкрепа по Проект „Звено за услуги в дома – грижи за независим живот“ - ОБЩИНА ЛЮБИМЕЦ
Супервизия по Проект „Ефективна подкрепа чрез предоставяне на социални услуги“ - ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ
Обучение за служители на Звеното за услуги в домашна среда по проект „Интегрирана подкрепа в семейна среда”
ПОДКРЕПА ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ИНОВАТИВНИ СОЦИАЛНИ и социално-здравни УСЛУГИ
- ОБУЧЕНИЕ И СУПЕРВИЗИЯ НА ЕКИПИТЕ НА СЕМЕЙНО КОНСУЛТАТИВНИ ЦЕНТРОВЕ, СЪЗДАДЕНИ ПО МОДЕЛ НА УНИЦЕФ
– СКЦ Шумен – 2015-2016
– СКЦ Нови пазар – 2015-2016
– СКЦ Велики Преслав – 2015-2016
– СКЦ Монтана 2017
– СКЦ Берковица 2017 - ДЕЙНОСТИ В ЦЕНТЪР ЗА МАЙЧИНО И ДЕТСКО ЗДРАВЕ, СЪЗДАДЕН ПО МОДЕЛ НА УНИЦЕФ В СЛИВЕН
Подкрепа за създаването и функционирането на Център за майчино и детско здраве в Сливен – наемане на персонал за реализиране на дейностите, анализ рискови практики при отглеждането на малки деца, мониторинг и анализ на резултатите. 2014-2015 - ПОДКРЕПА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИНОВАТИВНИ ПРАКТИКИ В РАБОТАТА НА ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ
– Сдружение „Самаряни“ – Проучване на работата на ЗМБ на база преминали случаи – 2013
– ФЗНД – Външна оценка за ефекта от прилагането на „Насоки за сигурна семейна среда“ – 2014-2016 - ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НОВИ ПОДХОДИ ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ
– Модел на Дневен център за хора с увреждания. Разработена и предложена идея за набор от дейности, които се осъществяват в различни бази, извън ДЦ. Изнасянето на дейностите, характерни за ДЦ в различни бази позволява на хората, които ползват услугите да не са вторично изолирани. Реализирани проекти:
– Дневен център за хора, деятели на културата на ЕТ „Здравец-Здравка Тухчиева“ в партньорство на Сдружение „Шанс и подкрепа“ в София 2008-2009 г.
– Дневен център за пълнолетни лица в гр. Летница – 2012 г.
– Модел за промяна в работата на персонала на институции – дейности по проект на Община Летница в ДДЛРГ Крушуна – „Шанс и подкрепа за независим живот“ – Наръчник 2010 г.
– Модел на Център за рехабилитация и интеграция. Идея в рамките на проект за създаване на ЦСРИ за хора с психични затруднения в Дряново. Подкрепа за усвояване на различни трудови умения в ателиета, оборудвани с възможност за създаване на социално предприятие – 2021 – 2022 г.
– Модел за подкрепено живеене на хора, които са били трайно институционализирани или са били настанени в резидентна грижа. Възможност за осигуряване на жилищна среда и подкрепа извън институционалния модел, който предполага подкрепата да се осъществява от предварително нает персонал. Изготвено и представено в МТСП и АКСУ предложение за промяна на стандарта за резидентна грижа – 2021 г.
ИЗСЛЕДВАНИЯ И АНАЛИЗИ
- Проучване на практики в ромска общност за отглеждане на деца в ранна възраст. По задание на УНИЦЕФ – с подходите на антропологичното изследване, чрез вписване на терениста в средата и включено наблюдение; свободни неформални разговори за натрупване на качествена информация; посещения на семейства на случаен признак; наблюдение на бита и взаимоотношенията; провеждане на разговори с родители по общи теми, свързани с отглеждане на децата. 2013
- Изследване на работата на патронажни сестри в Сливен. Изследване на ефекта от дейността на патронажните сестри в „Център за майчино и детско здраве“ Сливен, създаден и финансиран от УНИЦЕФ Процесно ориентирана оценка на въздействието – качествено проучване с методите на интервю, фокус групи, анкетиране, наблюдение и самонаблюдение 2015-2016
- Изследване на ефекта от прилагането на нов метод в социалната работа – Външна оценка на ефекта от прилагането на „Насоки за сигурна семейна среда“ върху живота на най-уязвимите деца в начална детска възраст в рамките на проект „По-защитени деца“ на ФЗНД. 2014-2016 Представяне на доклада от оценката на Конференция „Сигурност за нашите деца“ http://detebg.org/bg/items/757/NA-ZHIVO-Konferentziya-Sigurnost-Za-Nashite-Detza.html
- Изследване на ситуацията при здравно неосигурени бременни и майки с деца до 1 година – Тереннно проучване и анализ на територията на Габровска област с цел застъпничество по Проект „Към промяна“ и Проект „Промяната е възможна“ на Сдружение „Шанс и подкрепа“, с финансовата помощ на ТСА. 2018-2021
Застъпничество и подкрепа
- Деца
– Благотворителни акции на активисти на Сдр. „Шанс и подкрепа“ от 2005 г.
– Проект “Граждани и местни власти – срещу насилието над деца” – 2006 г.
– Деца, настанени в институционална грижа – ДДЛРГ Крушуна 2009-2010 г.
– Изследвания, анализи, подкрепа за създаване на нови социални услуги. 2014-2022 г. - Хора с увреждания и възрастни хора
– Проект „Грижа в семейна среда за независим и достоен живот на хора с различни видове увреждания и самотно живеещи хора“, Трявна 2008-2009 г.
– Партньорство при реализация на проекти за грижа и подкрепа в домашна среда. 2008-2022
– Подкрепа за формиране на мрежа от застъпници – 2020-2021, с финансовата подкрепа на DRI
– Изследвания, анализи, подкрепа за създаване на нови социални услуги. 2019-2022 г.
Отпадъците като АРТ възможности
Повече информация за самия проект може да намерите тук.
Кръгова икономика
История и развитие на концепцията за кръгова икономика
Идеята за кръговата икономика (circular economy) не е нова, но придобива популярност през последните десетилетия като алтернатива на традиционния модел „вземи – произведи – изхвърли“ (linear economy).
Основни етапи:
1970-те години – първи научни трудове поставят под въпрос устойчивостта на неограничения икономически растеж и изчерпването на ресурсите (напр. докладът „Границите на растежа“ на Клуба на Рим, 1972 г.).
1980–1990-те години – развитие на концепции като:
-
Индустриална екология – разглежда индустриалните системи като част от екосистемите, където отпадъците на един процес могат да се превърнат в суровини за друг.
-
Cradle to Cradle (От люлка до люлка) – подход, предложен от Уилям Макдона и Михаел Браунгарт, насочен към пълно елиминиране на отпадъците чрез проектиране на продукти, които могат безкрайно да се рециклират или компостират.
-
2000–2010 г. – терминът „кръгова икономика“ се популяризира от Фондация „Елън МакАртър“, която систематизира концепцията и предлага практически модели за нейното внедряване.
-
След 2015 г. – Европейският съюз включва кръговата икономика като част от Зелената сделка и стратегиите за устойчиво развитие.
Основни характеристики на кръговата икономика
Кръговата икономика цели максимално използване на ресурсите и минимизиране на отпадъците чрез създаване на затворени цикли на производство и потребление.
Основни принципи:
-
Проектиране без отпадъци и замърсяване
Продуктите се създават така, че да могат да се ремонтират, рециклират или разграждат безопасно. -
Поддържане на продукти и материали в употреба
Удължаване на жизнения цикъл чрез повторна употреба, ремонт, обновяване и споделяне. -
Възстановяване на природните системи
Използване на възобновяеми енергийни източници и практики, които връщат стойност в екосистемите (напр. компостиране на биологични материали). -
Индустриална симбиоза
Отпадъкът от едно предприятие служи като ресурс за друго. -
Икономика на услугите (product-as-a-service)
Вместо да купуваш продукт, получаваш достъп до услуга (напр. споделени автомобили, наем на уреди и т.н.).
Възможности и ползи
Кръговата икономика предлага икономически, екологични и социални предимства
Екологични:
-
Намаляване на отпадъците и замърсяването.
-
По-ниско потребление на енергия и суровини.
-
Възстановяване на екосистеми и биоразнообразие.
Икономически:
-
Нови бизнес модели (ремонт, рециклиране, споделена икономика).
-
Намаляване на зависимостта от ограничени ресурси.
-
Повишаване на конкурентоспособността чрез иновации и ефективност.
Социални:
-
Създаване на нови работни места в секторите на ремонт, повторна употреба и управление на отпадъци.
-
Насърчаване на устойчиви потребителски навици.
-
Подобряване на качеството на живот чрез по-чиста и устойчива среда.
Примери за прилагане
-
Philips – предлага осветление като услуга („light as a service“), където компанията остава собственик на оборудването и се грижи за рециклирането му.
-
IKEA – инвестира в рециклируеми материали и програми за обратно изкупуване на мебели.
-
Европейският съюз – въвежда политики за задължително рециклиране, удължаване на живота на продуктите и ограничаване на пластмасовите отпадъци.
България
Преди официалното въвеждане на термина „кръгова икономика“, са съществували практики и системи, които на практика следват нейните принципи, макар и под други имена (икономия на ресурси, повторна употреба, вторични суровини и т.н.).
Идеята за рециклиране и повторно използване не е нова за България:
Системата за събиране на вторични суровини
Период: от 1950-те до 1990-те години
Държавното предприятие „Вторични суровини“ организира събирането, изкупуването и преработването на отпадъчни материали – хартия, стъкло, метали, пластмаса, дрехи и др. В почти всеки град и село, където има пунктове за предаване на отпадъци срещу малка парична сума. Училищата организират кампании за събиране на хартия и метал.
Предприятията са задължени да предават производствени отпадъци за повторна употреба.
Това е класически пример за ранна форма на кръгова икономика — ресурсите не се изхвърлят, а се връщат в производството.
Повторна употреба на опаковки (бутилки, буркани, касетки)
Период: 1960–1980-те
Стъклените бутилки от безалкохолни напитки, мляко и бира, както и буркани, се връщат в магазините. Бутилките се измиват, дезинфекцират и отново се пълнят.
Практически нула отпадъци от опаковки в някои сектори.
Повторна употреба и „икономия“ на облекла и стоки
В по-ранни десетилетия е напълно нормално дрехите да се предават между поколенията, да се прешиват, ремонтират и ползват повторно. Работят шивашки ателиета, които поправят и обновяват дрехи.
Това отговаря на принципа „удължаване на живота на продукта“ — ключов в кръговата икономика.
Индустриална повторна употреба
Някои големи предприятия (напр. в металургията, енергетиката и химическата индустрия) има вътрешни системи за рециклиране на материали. Металните стружки от машинна обработка се претопяват. Топлината и парата от производството се използват за отопление на близки предприятия или жилищни комплекси – форма на индустриална симбиоза. Шлаките и отпадните материали намират приложение в строителството.
Домакински практики и „битова икономия“
Съхраняване и компостиране на хранителни отпадъци в селските райони. Повторна употреба на буркани, пластмасови съдове и пликове. Ремонт и поддръжка на уреди вместо изхвърляне.
Примери от България за добро използване на отпадъци
След въвеждането на концепцията за кръгова икономика (около 2010–2015 г.), в България се появиха редица инициативи, предприятия и общински програми, които прилагат принципите ѝ на практика – макар и с различен мащаб.
Екопак България / Екобулпак / Булекопак
Организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Изграждат и управляват системи за разделно събиране и рециклиране на отпадъци (пластмаса, хартия, стъкло, метал).
Резултат: Жълти, сини и зелени контейнери из страната. Годишно се събират над 100 000 тона отпадъци за рециклиране. ЕКОПАК инвестира в оптични сепариращи станции (напр. в София, Пловдив, Разград) – модерна форма на ресурсно оползотворяване.
Принцип: “design out waste” – отпадъкът се превръща в ресурс.
Елколект“, „Екобатери“ и др. – управление на електронни отпадъци и батерии
Организации по оползотворяване на е-отпадъци и батерии. Събират излезли от употреба уреди (компютри, телефони, телевизори, батерии), които съдържат ценни метали и материали.
Резултат: Извличане на метали като мед, злато, алуминий и пластмаса. Намаляване на опасните отпадъци, които биха замърсили почвата и водите.
Принцип: “recover and regenerate” – възстановяване на ресурси от сложни продукти.
Използване на строителни отпадъци в нови материали
Строителни фирми и общини (София, Бургас, Варна) внедряват инсталации за трошене и повторна употреба на строителни отпадъци.
Резултат: Част от строителните отпадъци се използват за пълнежи в пътища или за производство на нови строителни материали. Намаляване на количеството отпадъци, депонирани на сметища.
Принцип: “close the loop” – затворен цикъл на материалите в строителството.
Подготовка за депозитна система за пластмасови бутилки и кенове
Планирано въвеждане: 2026–2027 г., съгласно директивите на ЕС.
Тестови проекти: някои търговски вериги (напр. Kaufland, Lidl) вече имат автоматизирани машини за връщане на бутилки.
Очакван ефект: До 90% събираемост на пластмасови и алуминиеви опаковки. Стимулиране на потребителите към отговорно поведение.
Аграрни и биотехнологични инициативи – повторно използване на биомаса
Ферми и стартиращи компании използват отпадъци от хранително-вкусовата промишленост (кафе, слама, дървени стърготини) за производство на: биогаз, органичен компост, биоразградими опаковки (напр. от гъбен мицел).
Резултат: намаляване на отпадъците и производство на възобновяема енергия.
Повторна употреба на дрехи и текстил
Инициативи като „H&M Garment Collecting“, „TexCycle“, „Humana“ и местни НПО събират употребявани дрехи.
Резултат: Дрехите се рециклират или препродават като „second hand“. Материали като памук и полиестер се възстановяват за нови текстилни изделия.
Принцип: “keep products in use” – удължаване на живота на продуктите.
Индустриални симбиози и иновации
„Девня Цимент“ използва алтернативни горива и отпадъци от други индустрии (пластмаса, гуми, биомаса) като заместител на въглища.
Други примери:
„Солвей Соди“ (Девня) използва отпадна топлина в енергийния процес.
Някои предприятия въвеждат затворени водни цикли – повторно използване на пречистени води.
Ефект: намаляване на емисиите и разходите за суровини.
Общински програми
София, Бургас, Габрово, Пловдив имат програми за:
компостиране на зелени и биоотпадъци; рециклиране на битови отпадъци; образователни кампании за разделно събиране; стимули за ремонтни работилници и социални предприятия.
Полезни връзки:
https://www.rockwool.com/bg/saveti-vdahnovenie/blog/kakvo-e-kragova-ikonomika-novi-planove-eu/
https://neftelimov.com/primeri-za-krugova-ikonomika/
https://esgnews.bg/kragova-ikonomika-koi-sa-uspeshnite-primeri/
Керамика
Рециклиране на керамика
Рискове от замърсяване с керамични изделия
Керамичните изделия (плочки, съдове, санитарен фаянс, порцелан и др.) са сравнително инертни материали, но все пак създават екологични проблеми, когато не се управляват правилно:
Основни екологични рискове:
-
Неразградимост: Керамиката не се разлага в природата – тя остава стабилна стотици години. Натрупването ѝ на сметища заема големи обеми и намалява капацитета им.
-
Енергоемко производство: Производството на керамика изисква високи температури (над 1000°C), което означава големи емисии CO₂, ако суровината или пещите не са екологични.
-
Замърсяване при разрушаване: При разрушаване на сгради, счупени плочки и порцелан образуват строителни отпадъци, които често се смесват с други материали и трудно се рециклират.
-
Потенциални токсични добавки: Някои остарели глазури могат да съдържат олово, кадмий или други тежки метали, които при натрошаване и контакт с почва/вода могат да я замърсят.
Ползи от рециклиране на керамика
Въпреки че рециклирането на керамика е по-трудно от това на стъкло или пластмаса, то има редица предимства:
Екологични ползи:
– Намаляване на отпадъците:
– Всеки тон рециклирана керамика намалява натиска върху сметищата.
Пестене на ресурси:
– Рециклираната керамика може да замести естествени инертни материали (чакъл, пясък) в строителството.
– По-малък въглероден отпечатък: Използването на натрошена керамика като суровина намалява нуждата от ново изпичане и добив на глина.
Икономическа ефективност: В някои случаи натрошената керамика се използва като евтин пълнител в бетон, асфалт или изолационни материали.
По проект „Отпадъците като арт възможности“ са разработени 3 програми за рециклиране на керамика, преднацначени за работа с деца от възрастовите групи: 1-4 клас, 5-7 клас и 8-12 клас
Автор на програмите е доц. Александра Иванова
Полезни връзки:
Текстил
Рециклиране на текстил
Рискове от замърсяване с текстил
Текстилната индустрия е сред най-замърсяващите в света – както при производството, така и при изхвърлянето на изделията.
Основни екологични рискове:
а) Производство: Огромна консумация на вода: За 1 тениска от памук са нужни над 2700 литра вода – колкото човек пие за около 2 години. Химикали и багрила: При обработка и боядисване се използват хиляди химикали, част от които са токсични и замърсяват водите. Емисии на CO₂: Производството и транспортирането на дрехи (особено синтетични) генерират големи количества парникови газове.
б) Изхвърляне: Неразградимост на синтетичните влакна: Полиестер, найлон и акрил са вид пластмаси, които се разграждат стотици години. Микропластмаси: При пране синтетичните дрехи отделят микровлакна, които попадат в реки и океани и навлизат в хранителната верига. Препълване на сметища: Бързата мода („fast fashion“) води до огромни количества дрехи, изхвърляни след няколко носения. Изгаряне: Част от ненужния текстил се изгаря, което отделя въглероден диоксид, диоксини и други вредни вещества.
Ползи от рециклиране на текстил
Рециклирането на текстил има голям потенциал, особено ако се прави правилно и систематично.
Екологични и социални ползи: Намаляване на отпадъците: Рециклирането предотвратява натрупването на дрехи по сметища. Пестене на ресурси: Използването на рециклирани влакна намалява нуждата от вода, енергия и химикали. По-малко емисии: Производството на нова дреха от рециклиран материал отделя до 70% по-малко CO₂. Социален ефект: Дарителските и ремонтни програми подпомагат уязвими групи и насърчават отговорно потребление. Икономическа полза: Развиват се нови работни места в сектора за сортиране, преработка и дизайн на устойчиви продукти.
По проект „Отпадъците като арт възможности“ са разработени 3 програми за рециклиране на текстил, предназначени за работа с деца от възрастовите групи: 1-4 клас, 5-7 клас и 8-12 клас
Автор на програмите е Биляна Вълкова, психолог и трудотерапевт
Полезни връзки:
– https://www.facebook.com/topliika
– https://texcycle.bg/focus-on-textile-recycling/
– https://nordholding.bg/novini-bg/kakvi-sa-predizvikatelstvata-pred-tekstilnoto-retsiklirane/
Хартия
Рециклиране на хартия
Рискове от замърсяване с хартия
На пръв поглед хартията изглежда „екологична“, защото е биоразградима, но масовото ѝ производство и изхвърляне също водят до сериозни екологични проблеми.
Основни екологични рискове:
а) Производство: Унищожаване на гори: За производството на хартия годишно се изсичат над 4 милиарда дървета, което води до загуба на местообитания, ерозия на почвата и климатични промени. Голяма консумация на вода и енергия: За 1 тон хартия са нужни около 100 000 литра вода и голямо количество електроенергия. Химическо замърсяване: При избелване и обработка на целулозата се използват хлор и други токсични вещества, които замърсяват водните ресурси.
б) Изхвърляне: Заема обем в сметищата: Хартията е един от най-често срещаните отпадъци в битовия поток (до 25–30% от общото количество). Изгаряне: При изгаряне отделя въглероден диоксид и фини прахови частици. Намокряне и замърсяване: Когато се смесва с органични отпадъци, хартията вече не може да се рециклира.
Ползи от рециклиране на хартия
Рециклирането на хартия е едно от най-развитите и ефективни форми на рециклиране в света.
Екологични ползи: Спестяване на дървета. Един тон рециклирана хартия спасява около 17 дървета. Пестене на вода и енергия: Рециклирането изисква до 70% по-малко енергия и 80% по-малко вода от производството на нова хартия. Намаляване на отпадъците:
Намалява натоварването на сметищата и удължава живота им. По-малко замърсяване:
Процесът е по-чист, защото не се използват хлор и тежки химикали. Възможност за многократно използване: Хартията може да се рециклира до 5–7 пъти, преди влакната да станат твърде къси.
По проект „Отпадъците като арт възможности“ са разработени 3 програми за рециклиране на хартия, предназначени за работа с деца от възрастовите групи: 1-4 клас, 5-7 клас и 8-12 клас
Автор на програмите е Анета Генова, адвокат и арт терапевт
Полезни връзки:
